Добре дошли в света на екзотичните фазани и пауни!



Categories

 

 


Sponsors
discount22

 

Kalij Pheasant / L. leucomelanos / Калидж или леукомеланус

 

 

 

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 

 

Род / Lophura /

 

Kalij Pheasant / L. leucomelanos / Калидж или леукомеланус

 


Род / lophura leucomelanos /
Подвидове – девет вида според Делакур, като два от тях според някои са видове на Сребърния фазан


Местообитание на подвидовете :
-              Бяло гребенест Калидж – западни Хималаи и западен Непал
-              Непалски Калидж – Непал – местен вид
-              Черногръб Калидж – северозападна Индия и западен Бутан
-              Черен Калидж – предполага се централен Бутан
-              Черногръд Калидж/Хорсфийлд Калидж – източен Бутан, североизточна Индия, на изток до Мианмар
-              Уилиямс Калидж – западна Бирма
-              Отис Калидж – южна Бирма
-              Линеата Калидж – източна Бирма, северозападен Тайланд
-              Крауфурд Калидж – югоизточна Бирма, югозападен Тайланд


Ареал : различен за различните видове. От високопланински гори до култивирани поля и низини и гори.

 


Бяло гребенест Калидж


Западни Хималаи и западен Непал


Физическо описание : осезателни разлики между различните видове. Западния Калидж /още известен като син или Хималайски Калидж/ е като цяло тъмно син. Източния Калидж, известен още като сив Калидж, има доста общо с Сребърния фазан.
Един от най-често срещаните видове в изкуствена среда е Бялогребенестия Калидж. Той е и единствения от подвидовете с бял гребен. Родината му е западните Хималаи, от река Инд на изток до западен Непал, където е много вероятно да се смесва с Непалския Калидж. Статуса им в дивата природа е стабилен и е доста често срещан в северозападна Индия. Среща се на височина до 3200м. в вечно зелените гори.


Мъжки : според описание на Жан Делакур от 1977г. Тънък и дълъг гребен от бели до сиво кафеникави разпилени пера, падащи назад към тила на птиците. Главата и шията са виолетово черни. Мантията отзад на гърба е в гланцово синьо черна. Перата по мантията са бледо сиви в края си, с бяла черта по средата и изглеждат като бели стрели. Перата от средата на гърба и надолу към долната част на гърба и малката къса опашка са черни с кафява лента малко преди края и завършват с прекрасна бяла ивица с ширина 5 милиметра. Опашката е черна с кафеникави връхчета. Крайната част на крилете е черно кафява. Черно кафява е и окраската под човката и на шията отпред. Гърдите и предните страни на тялото са покрити с дълги наподобяващи копие пера, тъмнокафяви до сиви в основата си и светло сиви до бели при връхчетата. В областта на краката и корема на птицата перата са по-широки тъмно сиви с бледи краища, с бяла черта по средата и изглеждат като бели стрели. Има много и различни цветови комбинации при гребените и перата в областта на гърдите. Ирисите варират от кафяви до оранжеви. Така наречените „обици” на лицето на птиците са червени с микроскопични черни перца, човката е зеленикаво бяла, леко или по-силно оцветена с черно в основата и по горната част на човката. Краката са от бледо кафяви до сиви. Дължината на мъжките варира от 650 до 730мм на тялото, 225-250мм тази на крилете, 23-30мм е човката.
Женски : гребена е дълъг тъмно кафяв с бледи краища, оперението на тялото е бледо кафяво, с черни едва забележими оттенъци. Перата са с бледо стреловидно оцветяване с едва доловима светлокафява лента в края. Разлика има само при перата на крилете. Основно разликите при видовете женски идват най-вече от дълбочината и светлосенките на кафявото и тоновете му. Дължината на женските варира от 500 до 600мм на тялото, 203-215мм тази на крилете, 20-25мм е човката, а на опашките е между 205-215мм.


Млади птици : тъмнокафяви, като главата е по-скоро ръждива на цвят. Черен цвят  в областта на ушите. Горната част на перушината изпъстрена с черни краски. Всяко перо завършва с черна линия в края си а на самия край линията е бледо ръждиво кафява. Долната част на птиците е по-светла и завършва с бяло петно накрая.


Малки пухкави пилета : главата и горната част на гърба са кестеняви с тъмна ивица от окото до тила, която е характерна за всички пилета от рода. Горните части са тъмно кафяви с две големи странични бяло-бежови ленти. Долните части белеят. Крилете са от белезникаво кафяви до кремави. Краката са червеникави.

 


Непалски Калидж


Непал – местен вид


Непалския Калидж се среща в централен Непал. Местообитанията му са подобни на тези на Бяло гребенестия Калидж, гористи местности с надморска височина от 1200 до 2000м. От известно време Непалския Калидж е заселен и се развива стабилно на Хавайските острови. Видът се среща често в плен, но не е много притегателен може би поради не толкова красивото си  оперение. Окраската е по-скоро мрачна, сравнена с тази на другите фазани. В дивата природа популациите са стабилни и не се водят застрашен вид.

 


Черногръд Калидж


Източен Бутан, североизточна Индия, на изток до Мианмар


Известен още като Хорсфйлд Калидж. Обитава вечно зелени и широколистни гори. Видът заема
Най-голяма по обхват територия и се счита за често срещан и незастрашен. Среща се в доста американски частни колекции. И мъжките и женските птици се отличават с по-тъмно окраска от Бяло гребенестия и Непалския Калидж.

 

 

Черно гръб Калидж

 

Северозападна Индия и западен Бутан


В дивата природа съществува като вид но не може да се каже че го има като такъв в плен. В частните птичарници може да се каже че този вид съществува по-скоро като хибрид.

 

 

Уилиамс Калидж и Отис Калидж


Обитават райони в западна и южна Бирма. Няма данни да има представители на двата вида в частни колекции в Сащ. Възможно е да има обаче отделни екземпляри в колекции в Европа и останалата част от света.

 

 

Линеата Калидж и Крауфорд Калидж


Обитават райони в източна Бирма и северозападен Тайланд и югоизточна Бирма и югозападен Тайланд.
Известни са като сивите видове Калидж. Имат много красиви окраскив съчетания от сиво, бяло и черно. Популациите не се водят застрашени. На запад птиците се срещат често и местообитанията им са защитени. На изток обаче местообитанията им са в графа застрашени.


Статус в изкуствена среда : най-често срещаните видове, отглеждани в изкуствена среда са Бяло гребенестия Калидж, Непалския и Хорсфйлд Калидж също може да се каже че се срещат относително често в колекции. И трите вида са близки по вид и затова често са били кръстосвани помежду си макар и несъзнателно в повечето случай. Линеата Калидж също е представен макар и рядко в частни колекции. Чист Крауфрд Калидж е по-скоро истинска рядкост в изкуствена среда. От представителите на Черния Калидж, Черногърдия Калидж и Черногръбия Калидж почти няма чист вид. Повечето са вече хибриди.


Размножителен период : в зависимост от климата. При Хорсфйлд започва от средата на Май, Непалския и бялогребенестия  Калидж е от началото на Юни.


Полова зрялост : мъжките птици оформят своята окраска навършвайки една година и в повечето случай стават плодовити по същото време. Същото е валидно и за повечето женски.


Брой на яйцата : от шест до седем яйца


Инкубационен период : при птиците в плен той е 22-23 дни. В дивата природа е 22 дни при по-студени климатични условия и 20 дни при по-топли условия. Хубаво е да бъдат оставени женските да си мътят яйцата тъй като са страхотни майки. 
Любопитни факти : в плен така наречения западен или син Калидж става много нервен и агресивен и затова е задължително да бъде отглеждан в по-големи клетки с много подходящи за укриване и усамотение места. Линеата Калидж и Крауфорд Калидж може да се каже че са по-смели птици но и те имат нужда от големи клетки с скришни места. Общо валидно правило за всички видове Калидж фазани е по време на размножителния период да бъдат държани по двойки. Като всяко правило и това има изключения. Има източник който споменава че Бяло гребенести Калидж фазани в продължение на години са живели като трио – един мъжки с две женски птици целогодишно. Включително се грижи за яйцата и на двете женски. Никаква агресия в групата не е била забелязана. Опити за подобен вариант с Непалските и Хорсфйлд Калидж не е бил успешен. Винаги едната от женските е имала доминиращ характер и това е довеждало до проблем в триото. Западните Калидж имат по-силно изразени студоустойчиви качества за разлика от източните видове на които трябва да бъдат осигурени много по-добри условия за изкарване на зимата. Друг интересен факт са последните ДНК анализи на Линеата Калидж и Крауфорд Калидж които ги поставят в рода на Калидж фазаните а не както доста учени твърдят в рода на Сребърните фазани.

 

 

 

 

ЗА ЦЕНАТА И ДРУГИ ИНФОРМАЦИИ СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС!